6 июн. 2014 г., 21:22

На първа и последна среща

542 0 0

                                               На  първа  и  последна  среща

 

 

                            На  първа  и  последна  среща  ме  покани.

                            Къде  ще  искаш  да  ме  отведеш?

                            Във  миналото – да  лекуваш  рани

                            Или  да  глътнем  глътка  въздух  свеж?

                            На  първа  и  последна  среща  ме   покани.

                            Да  влезем  ли  в  изтеклата  вода?

                            Да  бъде,  щом  със  тебе  сме  избрани!

                            Ела  при  мен  без  грамче  суета!

                            Ще  бъдем  с  тебе  в  друго  измерение,

                            Един  до  друг,  тъй  както  си  мечтал,

                            Но  пак  ще  сме  от  земно  поколение,

                            Сърцата  си  превърнали  в  метал.

                            Без  тях  да  литнем  с  теб  в  небитието –

                            Душите  плахи  ще  се  съединят!

                            „Ще  се  откажа”  -  казваш  уж  превзето,

                            Но  всъщност  плът  и  кръв  във  теб  горят.

                            Да  тръгна  ли  за  първата  ни  среща?

                            Последна  няма  да  се  състои.

                            В  живота  мъдър  станах  вече  веща

                            И  най-добре  до  тука  остави!

                            

                        

 

 

 

                            

                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...