Залива ме сланата бяла
по пътя, начертан за мен.
Звезда, в небето засияла,
ме чака всеки божи ден.
Багажа си отдавна стягам
да тръгна истински натам.
От земното и аз ще бягам -
на нея в цялост ще се дам.
Че там завинаги оставам
да нямам нощ, да нямам ден.
И чист пред нея аз заставам
да бъда с вечност награден.
© Никола Апостолов Все права защищены
Хареса ми замисъла и посланието на стиха!
Поздравявам те!