На път към грееща звезда
Залива ме сланата бяла
по пътя, начертан за мен.
Звезда, в небето засияла,
ме чака всеки божи ден.
Багажа си отдавна стягам
да тръгна истински натам.
От земното и аз ще бягам -
на нея в цялост ще се дам.
Че там завинаги оставам
да нямам нощ, да нямам ден.
И чист пред нея аз заставам
да бъда с вечност награден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
