На раздяла
Тръгваш без да промълвиш
едничка дума за раздяла,
а само поглед за да пресушиш
последната сълза преляла
в мътните от гняв очи,
с които се ме гледал строго.
Дали не чаках сбогом?Спри,
не чувам нищо.Слушах много!
Идваш и тихичко шептиш
в ушите ми заглъхналите думи.
Едничка само и ще заблестиш
с искрата от изтръпналите струни
в усмивката на мътните очи
и трепета на топлата прегръдка.
Дали вълнението чувстваш?Спри,
убих го за последна глътка!
© Зорница Цветкова Все права защищены