На раздяла

25.01.2004 г., 22:19 ч.

Поезия

3041 1 5

На раздяла

Тръгваш без да промълвиш

едничка дума за раздяла,

а само поглед за да пресушиш

последната сълза преляла

в мътните от гняв очи,

с които се ме гледал строго.

Дали не чаках сбогом?Спри,

не чувам нищо.Слушах много!

Идваш и тихичко шептиш

в ушите ми заглъхналите думи.

Едничка само и ще заблестиш

с искрата от изтръпналите струни

в усмивката на мътните очи

и трепета на топлата прегръдка.

Дали вълнението чувстваш?Спри,

убих го за последна глътка!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

malkata.natalka (Натали)

2008-01-15T18:33:49+02:00

супер е... Обожавам такива стихотворения... чета ги на един дъх... много си добра... имаш дарба... Поздрави
Иван (Иван Бояджиев)

2004-05-19T11:49:52+03:00

Стихотворението не е лошо, малко му е нужно за да е наистина за 6.
suffer_angelus (Иван Атанасов)

2004-01-28T01:11:09+02:00

Админ, ако търсиш смисъла - душата ти е загубена. Стихотворенията се чувстват, не се разбират.
admin (Георги Колев)

2004-01-27T22:32:51+02:00

"с искрата от изтръпналите струни" - на това не му схванах смисъла?
suffer_angelus (Иван Атанасов)

2004-01-26T21:49:52+02:00

Значи на места се губи ритъма, но там където това не се случва е доста добре. Погледни съвета ми към предното стихотворение и не го изпълнявай , защото съветите се дават за да не се изпълняват.