зизика (Зорница Цветкова) зизика (Зорница Цветкова)
15
Jan 25, 2004, 10:19 PM

На раздяла

  Poetry
3.4K 1 5

На раздяла

Тръгваш без да промълвиш

едничка дума за раздяла,

а само поглед за да пресушиш

последната сълза преляла

в мътните от гняв очи,

с които се ме гледал строго.

 

Дали не чаках сбогом?Спри,

не чувам нищо.Слушах много!

 

Идваш и тихичко шептиш

в ушите ми заглъхналите думи.

Едничка само и ще заблестиш

с искрата от изтръпналите струни

в усмивката на мътните очи

и трепета на топлата прегръдка.

 

Дали вълнението чувстваш?Спри,

убих го за последна глътка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Цветкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • malkata.natalka (Натали)
    malkata.natalka (Натали)
    супер е... Обожавам такива стихотворения... чета ги на един дъх... много си добра... имаш дарба... Поздрави
  • Иван (Иван Бояджиев)
    Иван (Иван Бояджиев)
    Стихотворението не е лошо, малко му е нужно за да е наистина за 6.
  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    Админ, ако търсиш смисъла - душата ти е загубена. Стихотворенията се чувстват, не се разбират.
  • admin (Георги Колев)
    admin (Георги Колев)
    "с искрата от изтръпналите струни" - на това не му схванах смисъла?
  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    Значи на места се губи ритъма, но там където това не се случва е доста добре. Погледни съвета ми към предното стихотворение и не го изпълнявай , защото съветите се дават за да не се изпълняват.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0