sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
9 дек. 2009 г., 22:11

На разсъмване 

  Поэзия
558 0 9

Не се почувствах грешница,

защото
животът бе преглътнал обещание.
Навярно и на теб ти върна двойно.
Годините ли? Те са без значение.
Свещта подсказа жадното горене.
Не беше от излишна куртоазия.
Тя просто ни подсети, че е време...
Не се измъчвай. Никой не наказахме.
Прибрах грижливо грешната си блузка.
Ще я запазя. С аромат от теб е.
Сега е малко чоглаво и пусто.
Сега ме вписва праведница времето.
Нима не е така? Това, че взехме
една прашинка, в бързане, от слънцето...
Ако не бяхме – щеше да е грешно!
Денят почуква.

С образа ти съмва се.

© Людмила Билярска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С признателност и благодарност за вас приятели: Ласка, Събина,Веси, Гергана, Паула,Венци, Грета, Димитър, Титикака, Халба и Тоти! Бъдете щастливи!
    Людмила
  • Разкошен стих!
    Успех!
  • Хареса ми!
  • много хубав стих
  • Всеки прави своя избор пък бил той дори и грешен.
    Една прашинка, а всъщност толкова много!
    Поздрав за този великолепен стих!
  • Някои неща не зависят дори от самите нас. Те са като кръстопът, по който понякога избираш посоката на късмет.
    Този стих бих искала да ми се случи.
  • "Сега ме вписва праведница времето.
    Нима не е така? Това, че взехме
    една прашинка, в бързане, от слънцето...
    Ако не бяхме – щеше да е грешно!
    Денят почуква.
    С образа ти съмва се."

    !!!***
    Бурни аплодисменти!
  • Ужасно много харесах, поздрав, страхотен стих!
  • много хубаво!
Предложения
: ??:??