На разсъмване
Не се почувствах грешница,
защото
животът бе преглътнал обещание.
Навярно и на теб ти върна двойно.
Годините ли? Те са без значение.
Свещта подсказа жадното горене.
Не беше от излишна куртоазия.
Тя просто ни подсети, че е време...
Не се измъчвай. Никой не наказахме.
Прибрах грижливо грешната си блузка.
Ще я запазя. С аромат от теб е.
Сега е малко чоглаво и пусто.
Сега ме вписва праведница времето.
Нима не е така? Това, че взехме
една прашинка, в бързане, от слънцето...
Ако не бяхме – щеше да е грешно!
Денят почуква.
С образа ти съмва се.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
