31 июл. 2008 г., 14:38

На разсъмване...

2.1K 0 60

 

 

 

  

                    Една жена,
                    при теб
                    дошла
                    по пътя на сълза,
                    с душа
                    от топъл вятър,
                    докоснал
                    с дъх
                    на лято
                    късната ти вечер,
                    целунала
                    с любов
                    в нощ
                    на разпиляна 
                    нежност
                    мъжките копнежи,
                    преминала
                    през
                    тихата ти самота,
                    оставила
                    за теб
                    в тревата
                    бяла риза,
                    скрила
                    във бедрата залез
                    топъл
                    и горещ,
                    с пръсти от река
                    рисувала
                    пътеката 
                    за теб
                    към нея, мили...
                    до болка
                    нежно,
                    в нежен миг
                    ухаят
                    белите ми мисли
                    в стих
                    с душата
                    на жена
                    в топлите очи
                    на месечина
                    и стъпки...
                    мъжки стъпки,
                    а след тях
                    роса...
                    разсипани мъниста
                    на разсъмване...

 

                    MUZIKA>>> The Swan-Piano music

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...