Jul 31, 2008, 2:38 PM

На разсъмване...

  Poetry » Love
2.1K 0 60

 

 

 

  

                    Една жена,
                    при теб
                    дошла
                    по пътя на сълза,
                    с душа
                    от топъл вятър,
                    докоснал
                    с дъх
                    на лято
                    късната ти вечер,
                    целунала
                    с любов
                    в нощ
                    на разпиляна 
                    нежност
                    мъжките копнежи,
                    преминала
                    през
                    тихата ти самота,
                    оставила
                    за теб
                    в тревата
                    бяла риза,
                    скрила
                    във бедрата залез
                    топъл
                    и горещ,
                    с пръсти от река
                    рисувала
                    пътеката 
                    за теб
                    към нея, мили...
                    до болка
                    нежно,
                    в нежен миг
                    ухаят
                    белите ми мисли
                    в стих
                    с душата
                    на жена
                    в топлите очи
                    на месечина
                    и стъпки...
                    мъжки стъпки,
                    а след тях
                    роса...
                    разсипани мъниста
                    на разсъмване...

 

                    MUZIKA>>> The Swan-Piano music

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...