31.07.2008 г., 14:38

На разсъмване...

2.1K 0 60

 

 

 

  

                    Една жена,
                    при теб
                    дошла
                    по пътя на сълза,
                    с душа
                    от топъл вятър,
                    докоснал
                    с дъх
                    на лято
                    късната ти вечер,
                    целунала
                    с любов
                    в нощ
                    на разпиляна 
                    нежност
                    мъжките копнежи,
                    преминала
                    през
                    тихата ти самота,
                    оставила
                    за теб
                    в тревата
                    бяла риза,
                    скрила
                    във бедрата залез
                    топъл
                    и горещ,
                    с пръсти от река
                    рисувала
                    пътеката 
                    за теб
                    към нея, мили...
                    до болка
                    нежно,
                    в нежен миг
                    ухаят
                    белите ми мисли
                    в стих
                    с душата
                    на жена
                    в топлите очи
                    на месечина
                    и стъпки...
                    мъжки стъпки,
                    а след тях
                    роса...
                    разсипани мъниста
                    на разсъмване...

 

                    MUZIKA>>> The Swan-Piano music

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...