На разсъмване
На разсъмване нежно блести
от зората – оранжева свила.
На разсъмване се прероди,
вън росата в дъга цветнокрила.
На разсъмване тихо мълвим,
сред хармония най-непорочна.
На разсъмване още горим
в тази наш`та история нощна.
На разсъмване бликат искри –
животворни, зареждащи сили.
На разсъмване малко боли –
вче́рашните мечти сме завили!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
