Когато се усетиш вече на ръба,
животът сякаш свършил е,
проблемите назад – струват ти се суета.
И искаш пак и още повече да го живееш,
стартираш с детски трепет, младежки усет, после...
Безмислици ли?! – Не!
Като за последно по преживяното копнееш.
Възраст, какво е нейното значение,
при все, че здравето – първостепенно е?!
И втурваме се през глава в голямото ни приключение...
Дълго, кратко,
смислено, разумно, ...