На родителите ми, с любов!

Когато се усетиш вече на ръба, 
животът сякаш свършил е,
проблемите назад – струват ти се суета.
И искаш пак и още повече да го живееш,
стартираш с детски трепет, младежки усет, после...
Безмислици ли?! – Не!
Като за последно по преживяното копнееш.
Възраст, какво е нейното значение,
при все, че здравето – първостепенно е?!
И втурваме се през глава в голямото ни приключение...
Дълго, кратко, 
смислено, разумно, 
опасно, грешно, пряко,
сиво, неблагоразумно, 
готино и яко,
приказно, че даже сладкодумно...
Намесваш коментара си пред някого, 
убеден – колко много си видял, 
разбрал, дълъг път си извървял...
Накрая болката не пита колко стари, мъдри сме, нали?!
Постигне ли те – опитай се да гледаш над "нещата",
усмивката ти да стои!