8.09.2020 г., 17:56

На родителите ми, с любов!

540 0 0

Когато се усетиш вече на ръба, 
животът сякаш свършил е,
проблемите назад – струват ти се суета.
И искаш пак и още повече да го живееш,
стартираш с детски трепет, младежки усет, после...
Безмислици ли?! – Не!
Като за последно по преживяното копнееш.
Възраст, какво е нейното значение,
при все, че здравето – първостепенно е?!
И втурваме се през глава в голямото ни приключение...
Дълго, кратко, 
смислено, разумно, 
опасно, грешно, пряко,
сиво, неблагоразумно, 
готино и яко,
приказно, че даже сладкодумно...
Намесваш коментара си пред някого, 
убеден – колко много си видял, 
разбрал, дълъг път си извървял...
Накрая болката не пита колко стари, мъдри сме, нали?!
Постигне ли те – опитай се да гледаш над "нещата",
усмивката ти да стои!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...