16 мар. 2009 г., 00:16

На Ромео и Жулиета

1.7K 0 10

 

 

 

 

                                 Какво бе слънцето на този ден?

                                 Изобщо имаше ли слънце,

                                 щом омразата

                                 за любовта ковчег скова?

                                 Защо бе толкова красив Ромео

                                 и тъй прекрасна Жулиета?

                                 Защо бе любовта им кратка,

                                 враждата стара - толкова свирепа?

                                 А може би омразата била е нужен

                                 пиедестал на любовта...

                                 Виновни нямаше.

                                 Виновна е омразата.

                                 А тя е толкова човешка,

                                 колкото и любовта! 

                          

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз съшо съжалявам, Анна, не можем всичко и всички да харесваме. С критиката донякъде съм съгласна, заглавието всъщност можеше да е друго, това не беше добра идея.
  • Чудесна идея, но много слабо изпълнение... Съжалявам, не ми хареса.
  • Венци, Румен, благодаря ви !
  • Много си прав, Венци!
  • Поздравления! Много хубаво произведение!
    "Красива", мисля, че търсиш под вола теле. Преди да критикуваш може би трябва повече да се замисляш над нещата. А и от друга страна е неписано правило, че много по-лесно е да критикуваш дадено произведение независимо дали е литературно, музикално и пр., отколкото да създадеш хубаво такова...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...