16 мар. 2009 г., 00:16

На Ромео и Жулиета

1.7K 0 10

 

 

 

 

                                 Какво бе слънцето на този ден?

                                 Изобщо имаше ли слънце,

                                 щом омразата

                                 за любовта ковчег скова?

                                 Защо бе толкова красив Ромео

                                 и тъй прекрасна Жулиета?

                                 Защо бе любовта им кратка,

                                 враждата стара - толкова свирепа?

                                 А може би омразата била е нужен

                                 пиедестал на любовта...

                                 Виновни нямаше.

                                 Виновна е омразата.

                                 А тя е толкова човешка,

                                 колкото и любовта! 

                          

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз съшо съжалявам, Анна, не можем всичко и всички да харесваме. С критиката донякъде съм съгласна, заглавието всъщност можеше да е друго, това не беше добра идея.
  • Чудесна идея, но много слабо изпълнение... Съжалявам, не ми хареса.
  • Венци, Румен, благодаря ви !
  • Много си прав, Венци!
  • Поздравления! Много хубаво произведение!
    "Красива", мисля, че търсиш под вола теле. Преди да критикуваш може би трябва повече да се замисляш над нещата. А и от друга страна е неписано правило, че много по-лесно е да критикуваш дадено произведение независимо дали е литературно, музикално и пр., отколкото да създадеш хубаво такова...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...