16.03.2009 г., 0:16

На Ромео и Жулиета

1.7K 0 10

 

 

 

 

                                 Какво бе слънцето на този ден?

                                 Изобщо имаше ли слънце,

                                 щом омразата

                                 за любовта ковчег скова?

                                 Защо бе толкова красив Ромео

                                 и тъй прекрасна Жулиета?

                                 Защо бе любовта им кратка,

                                 враждата стара - толкова свирепа?

                                 А може би омразата била е нужен

                                 пиедестал на любовта...

                                 Виновни нямаше.

                                 Виновна е омразата.

                                 А тя е толкова човешка,

                                 колкото и любовта! 

                          

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз съшо съжалявам, Анна, не можем всичко и всички да харесваме. С критиката донякъде съм съгласна, заглавието всъщност можеше да е друго, това не беше добра идея.
  • Чудесна идея, но много слабо изпълнение... Съжалявам, не ми хареса.
  • Венци, Румен, благодаря ви !
  • Много си прав, Венци!
  • Поздравления! Много хубаво произведение!
    "Красива", мисля, че търсиш под вола теле. Преди да критикуваш може би трябва повече да се замисляш над нещата. А и от друга страна е неписано правило, че много по-лесно е да критикуваш дадено произведение независимо дали е литературно, музикално и пр., отколкото да създадеш хубаво такова...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...