16.03.2009 г., 0:16

На Ромео и Жулиета

1.7K 0 10

 

 

 

 

                                 Какво бе слънцето на този ден?

                                 Изобщо имаше ли слънце,

                                 щом омразата

                                 за любовта ковчег скова?

                                 Защо бе толкова красив Ромео

                                 и тъй прекрасна Жулиета?

                                 Защо бе любовта им кратка,

                                 враждата стара - толкова свирепа?

                                 А може би омразата била е нужен

                                 пиедестал на любовта...

                                 Виновни нямаше.

                                 Виновна е омразата.

                                 А тя е толкова човешка,

                                 колкото и любовта! 

                          

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз съшо съжалявам, Анна, не можем всичко и всички да харесваме. С критиката донякъде съм съгласна, заглавието всъщност можеше да е друго, това не беше добра идея.
  • Чудесна идея, но много слабо изпълнение... Съжалявам, не ми хареса.
  • Венци, Румен, благодаря ви !
  • Много си прав, Венци!
  • Поздравления! Много хубаво произведение!
    "Красива", мисля, че търсиш под вола теле. Преди да критикуваш може би трябва повече да се замисляш над нещата. А и от друга страна е неписано правило, че много по-лесно е да критикуваш дадено произведение независимо дали е литературно, музикално и пр., отколкото да създадеш хубаво такова...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....