D_Atanasova (Диана Атанасова) D_Atanasova (Диана Атанасова)
19
Mar 16, 2009, 12:16 AM

На Ромео и Жулиета

1.7K 0 10

 

 

 

 

                                 Какво бе слънцето на този ден?

                                 Изобщо имаше ли слънце,

                                 щом омразата

                                 за любовта ковчег скова?

                                 Защо бе толкова красив Ромео

                                 и тъй прекрасна Жулиета?

                                 Защо бе любовта им кратка,

                                 враждата стара - толкова свирепа?

                                 А може би омразата била е нужен

                                 пиедестал на любовта...

                                 Виновни нямаше.

                                 Виновна е омразата.

                                 А тя е толкова човешка,

                                 колкото и любовта! 

                          

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Атанасова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • D_Atanasova (Диана Атанасова)
    D_Atanasova (Диана Атанасова)
    Аз съшо съжалявам, Анна, не можем всичко и всички да харесваме. С критиката донякъде съм съгласна, заглавието всъщност можеше да е друго, това не беше добра идея.
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Чудесна идея, но много слабо изпълнение... Съжалявам, не ми хареса.
  • D_Atanasova (Диана Атанасова)
    D_Atanasova (Диана Атанасова)
    Венци, Румен, благодаря ви !
  • v-ri4i (Румен)
    v-ri4i (Румен)
    Много си прав, Венци!
  • vence (Венци)
    vence (Венци)
    Поздравления! Много хубаво произведение!
    "Красива", мисля, че търсиш под вола теле. Преди да критикуваш може би трябва повече да се замисляш над нещата. А и от друга страна е неписано правило, че много по-лесно е да критикуваш дадено произведение независимо дали е литературно, музикално и пр., отколкото да създадеш хубаво такова...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0