19 янв. 2014 г., 16:56

На Роси Савова

581 0 1

Вечерта прекрасна почна с рецитали.

Залата бе тясна за стиха кристален.

Под китари звънки песни що се пяха –

на мъглата вънка пелена раздраха.

В спомен автографа всеки тук получи.

С вино от гарафа се полива случая.

Няма ли да спира дългата редица?

Поетичен – клира; лептата – в паница.

Времето духовно стиснали под мишка

кътаме за спомен в Росината книжка.

Всеки почитател бърза да докосне

предпечат, издател. Багри – есен росна.

Вече се стопява книжката ú. Баста!

Път поема славен до дома на рафта.

Ще си препрочитам всеки стих под лупа –

мислите ти скрити явни стават тука.

В нея са събрани от Берковско – детство,

обичта отдала в Козлодуй с АЕЦ-а,

дето Ботев слезе сабя вдигнал гола

и с байрак изведе четата на Вола!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...