19 янв. 2014 г., 16:56

На Роси Савова

583 0 1

Вечерта прекрасна почна с рецитали.

Залата бе тясна за стиха кристален.

Под китари звънки песни що се пяха –

на мъглата вънка пелена раздраха.

В спомен автографа всеки тук получи.

С вино от гарафа се полива случая.

Няма ли да спира дългата редица?

Поетичен – клира; лептата – в паница.

Времето духовно стиснали под мишка

кътаме за спомен в Росината книжка.

Всеки почитател бърза да докосне

предпечат, издател. Багри – есен росна.

Вече се стопява книжката ú. Баста!

Път поема славен до дома на рафта.

Ще си препрочитам всеки стих под лупа –

мислите ти скрити явни стават тука.

В нея са събрани от Берковско – детство,

обичта отдала в Козлодуй с АЕЦ-а,

дето Ботев слезе сабя вдигнал гола

и с байрак изведе четата на Вола!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...