Вечерта прекрасна почна с рецитали.

Залата бе тясна за стиха кристален.

Под китари звънки песни що се пяха –

на мъглата вънка пелена раздраха.

В спомен автографа всеки тук получи.

С вино от гарафа се полива случая.

Няма ли да спира дългата редица?

Поетичен – клира; лептата – в паница.

Времето духовно стиснали под мишка

кътаме за спомен в Росината книжка.

Всеки почитател бърза да докосне

предпечат, издател. Багри – есен росна.

Вече се стопява книжката ú. Баста!

Път поема славен до дома на рафта.

Ще си препрочитам всеки стих под лупа –

мислите ти скрити явни стават тука.

В нея са събрани от Берковско – детство,

обичта отдала в Козлодуй с АЕЦ-а,

дето Ботев слезе сабя вдигнал гола

и с байрак изведе четата на Вола!