19.01.2014 г., 16:56

На Роси Савова

580 0 1

Вечерта прекрасна почна с рецитали.

Залата бе тясна за стиха кристален.

Под китари звънки песни що се пяха –

на мъглата вънка пелена раздраха.

В спомен автографа всеки тук получи.

С вино от гарафа се полива случая.

Няма ли да спира дългата редица?

Поетичен – клира; лептата – в паница.

Времето духовно стиснали под мишка

кътаме за спомен в Росината книжка.

Всеки почитател бърза да докосне

предпечат, издател. Багри – есен росна.

Вече се стопява книжката ú. Баста!

Път поема славен до дома на рафта.

Ще си препрочитам всеки стих под лупа –

мислите ти скрити явни стават тука.

В нея са събрани от Берковско – детство,

обичта отдала в Козлодуй с АЕЦ-а,

дето Ботев слезе сабя вдигнал гола

и с байрак изведе четата на Вола!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...