23 апр. 2015 г., 18:15

На ръба

526 0 0

Вековното наследство е в руини,

стърчат от тях злокобно ръб до ръб,

а бизнеса заместиха комбини –

око за долар, лев за зъб...

 

Модерната ни сбъркана държава

народа си притиска към ръба.

Едната ù ръка уж нещо дава,

а другата ни удря по гърба.

 

А хората напират да живеят

и упорито кретат на ръба.

Успяват някои да оцелеят,

а други – не – в неравната борба.

 

Това е цял народ от алпинисти –

понесъл непосилната съдба,

в пространството и времето единствен

успява да живее на ръба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...