23.04.2015 г., 18:15 ч.

На ръба 

  Поезия » Гражданска
310 0 0

Вековното наследство е в руини,

стърчат от тях злокобно ръб до ръб,

а бизнеса заместиха комбини –

око за долар, лев за зъб...

 

Модерната ни сбъркана държава

народа си притиска към ръба.

Едната ù ръка уж нещо дава,

а другата ни удря по гърба.

 

А хората напират да живеят

и упорито кретат на ръба.

Успяват някои да оцелеят,

а други – не – в неравната борба.

 

Това е цял народ от алпинисти –

понесъл непосилната съдба,

в пространството и времето единствен

успява да живее на ръба.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??