23.04.2015 г., 18:15

На ръба

528 0 0

Вековното наследство е в руини,

стърчат от тях злокобно ръб до ръб,

а бизнеса заместиха комбини –

око за долар, лев за зъб...

 

Модерната ни сбъркана държава

народа си притиска към ръба.

Едната ù ръка уж нещо дава,

а другата ни удря по гърба.

 

А хората напират да живеят

и упорито кретат на ръба.

Успяват някои да оцелеят,

а други – не – в неравната борба.

 

Това е цял народ от алпинисти –

понесъл непосилната съдба,

в пространството и времето единствен

успява да живее на ръба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...