Apr 23, 2015, 6:15 PM

На ръба

  Poetry » Civic
524 0 0

Вековното наследство е в руини,

стърчат от тях злокобно ръб до ръб,

а бизнеса заместиха комбини –

око за долар, лев за зъб...

 

Модерната ни сбъркана държава

народа си притиска към ръба.

Едната ù ръка уж нещо дава,

а другата ни удря по гърба.

 

А хората напират да живеят

и упорито кретат на ръба.

Успяват някои да оцелеят,

а други – не – в неравната борба.

 

Това е цял народ от алпинисти –

понесъл непосилната съдба,

в пространството и времето единствен

успява да живее на ръба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...