23 мар. 2008 г., 13:10
На ръба е застанало лятото,
усмихвайки се едва-едва.
Слънцето вече премина оттатък,
в прегръдките на есента.
Ще се любят неистово, кратко,
само ден в календара -
вятър ще развали празника,
ще се разделят - скарани.
Есента ще заплаче с пороен дъжд -
прелъстена и изоставена.
Лятото - вече истински мъж -
ще продължи нататък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация