23 mar 2008, 13:10

На ръба на лятото

  Poesía » Otra
757 0 4
На ръба е застанало лятото,
усмихвайки се едва-едва.
Слънцето вече премина оттатък,
в прегръдките на есента.
Ще се любят неистово, кратко,
само ден в календара -
вятър ще развали празника,
ще се разделят - скарани.
Есента ще заплаче с пороен дъжд -
прелъстена и изоставена.
Лятото - вече истински мъж -
ще продължи нататък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И премина не само лятото,
    слънцето също, уви.
    Плъзват се в небесата
    тънки тънки мъгли.
    И есента се усмихва-
    с дъжд- да му се не види!
    След дъжда ще е тихо -
    като в спомен за стъпкани миди!
    Поздрав за теб!
    Пиши!
  • Страхотно...!Докосваща поезия.
    с обич, Иванка.
  • Добре дошла и от мен!Хубаво пишеш!
  • Добре дошла, Ивана!
    Хубав стих!
    Желая ти успех!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...