На ръба е застанало лятото, усмихвайки се едва-едва. Слънцето вече премина оттатък, в прегръдките на есента. Ще се любят неистово, кратко, само ден в календара - вятър ще развали празника, ще се разделят - скарани. Есента ще заплаче с пороен дъжд - прелъстена и изоставена. Лятото - вече истински мъж - ще продължи нататък.
И премина не само лятото,
слънцето също, уви.
Плъзват се в небесата
тънки тънки мъгли.
И есента се усмихва-
с дъжд- да му се не види!
След дъжда ще е тихо -
като в спомен за стъпкани миди!
Поздрав за теб!
Пиши!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
слънцето също, уви.
Плъзват се в небесата
тънки тънки мъгли.
И есента се усмихва-
с дъжд- да му се не види!
След дъжда ще е тихо -
като в спомен за стъпкани миди!
Поздрав за теб!
Пиши!