На ръба е застанало лятото,
усмихвайки се едва-едва.
Слънцето вече премина оттатък,
в прегръдките на есента.
Ще се любят неистово, кратко,
само ден в календара -
вятър ще развали празника,
ще се разделят - скарани.
Есента ще заплаче с пороен дъжд -
прелъстена и изоставена.
Лятото - вече истински мъж -
ще продължи нататък.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up