23.03.2008 г., 13:10

На ръба на лятото

759 0 4
На ръба е застанало лятото,
усмихвайки се едва-едва.
Слънцето вече премина оттатък,
в прегръдките на есента.
Ще се любят неистово, кратко,
само ден в календара -
вятър ще развали празника,
ще се разделят - скарани.
Есента ще заплаче с пороен дъжд -
прелъстена и изоставена.
Лятото - вече истински мъж -
ще продължи нататък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И премина не само лятото,
    слънцето също, уви.
    Плъзват се в небесата
    тънки тънки мъгли.
    И есента се усмихва-
    с дъжд- да му се не види!
    След дъжда ще е тихо -
    като в спомен за стъпкани миди!
    Поздрав за теб!
    Пиши!
  • Страхотно...!Докосваща поезия.
    с обич, Иванка.
  • Добре дошла и от мен!Хубаво пишеш!
  • Добре дошла, Ивана!
    Хубав стих!
    Желая ти успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...