23.03.2008 г., 13:10

На ръба на лятото

755 0 4
На ръба е застанало лятото,
усмихвайки се едва-едва.
Слънцето вече премина оттатък,
в прегръдките на есента.
Ще се любят неистово, кратко,
само ден в календара -
вятър ще развали празника,
ще се разделят - скарани.
Есента ще заплаче с пороен дъжд -
прелъстена и изоставена.
Лятото - вече истински мъж -
ще продължи нататък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И премина не само лятото,
    слънцето също, уви.
    Плъзват се в небесата
    тънки тънки мъгли.
    И есента се усмихва-
    с дъжд- да му се не види!
    След дъжда ще е тихо -
    като в спомен за стъпкани миди!
    Поздрав за теб!
    Пиши!
  • Страхотно...!Докосваща поезия.
    с обич, Иванка.
  • Добре дошла и от мен!Хубаво пишеш!
  • Добре дошла, Ивана!
    Хубав стих!
    Желая ти успех!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...