Стоя на ръба на света,
силуетът ми танцува срещу мен,
ала дали и аз танцувам?
Облаците носят тишина,
песента ми някъде заглъхва
или просто спирам да я чувам?
Цветовете сякаш се менят,
пада дъжд и се търкаля,
не го усещам и не чувам.
Още будна, продължавам да
сънувам.
Да вървя по края, да поглъщам
нищото.
Да летя над рая, да разгръщам
скришното.
Сама под цялото небе,
сама над цялото море.
Без криле, сама в самището…
© Марина Все права защищены
Адмирации!