10 сент. 2011 г., 23:56

На ръба на света...

1.2K 0 4

Стоя на ръба на света,
силуетът ми танцува срещу мен,
ала дали и аз танцувам?

Облаците носят тишина,
песента ми някъде заглъхва
или просто спирам да я чувам?

Цветовете сякаш се менят,
пада дъжд и се търкаля,
не го усещам и не чувам.

Още будна, продължавам да
сънувам.

Да вървя по края, да поглъщам
нищото.
Да летя над рая, да разгръщам
скришното.
Сама под цялото небе,
сама над цялото море.

Без криле, сама в самището…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...