10.09.2011 г., 23:56

На ръба на света...

1.2K 0 4

Стоя на ръба на света,
силуетът ми танцува срещу мен,
ала дали и аз танцувам?

Облаците носят тишина,
песента ми някъде заглъхва
или просто спирам да я чувам?

Цветовете сякаш се менят,
пада дъжд и се търкаля,
не го усещам и не чувам.

Още будна, продължавам да
сънувам.

Да вървя по края, да поглъщам
нищото.
Да летя над рая, да разгръщам
скришното.
Сама под цялото небе,
сама над цялото море.

Без криле, сама в самището…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...