17 мая 2013 г., 15:02

На ръба на зеленото

684 0 0

На ръба на зеленото 

 

Седиш срещу мен. 

Говориш разпалено. 

В очите ти скача зелено пламъче

като дяволче... 

Тръгвам след него 

в унес прихваната... 

Стоя на ръба. 

Развързвам си нишките 

на реалността 

и житейските истини... 

Разтварям ръце и - 

политам в зеленото... 

Колко нюанси 

на споделена искреност! 

Грейвам цялата, 

почти изумрудена! 

Докосвам с дъх песъчинките - златните - 

разпилени слънца 

на морете в зеленото... 

Спирам в зениците. 

Оглеждам се цяла и... 

отрезвявам! 

Каква хипноза! 

За малко - драма, 

като страсти човешки в сериална сага. 

Смея се с теб 

над финала на разказа, 

а се питам угрижена мислено: 

ще изтрия ли от душата "зеленото" 

с химическо чистене?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...