17 окт. 2008 г., 18:53

На С

1.4K 0 2
Живота си загубих в чакане - да се завърнеш.
Какви ли още загуби ще преживея?...

Под дъжда, на гроба ти цветя полагам.
Прощална вечер - път към старото начало.
И нищо ново няма да се случи.
Обичам - необичана заспивам.
Светкавица извежда ме от мрака
И ме вали, вали, вали....
Поглеждам към децата - малки са.
И още само мои. И те търсят, татко!
Всеки мъж избират за баща.
Неловко, но това е детската мечта.
И нищо странно няма да се случи.
Потеглям...
      Под дъжда.
          Към непознатото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...