17.10.2008 г., 18:53

На С

1.4K 0 2
Живота си загубих в чакане - да се завърнеш.
Какви ли още загуби ще преживея?...

Под дъжда, на гроба ти цветя полагам.
Прощална вечер - път към старото начало.
И нищо ново няма да се случи.
Обичам - необичана заспивам.
Светкавица извежда ме от мрака
И ме вали, вали, вали....
Поглеждам към децата - малки са.
И още само мои. И те търсят, татко!
Всеки мъж избират за баща.
Неловко, но това е детската мечта.
И нищо странно няма да се случи.
Потеглям...
      Под дъжда.
          Към непознатото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...