17.10.2008 г., 18:53 ч.

На С 

  Поезия » Любовна
879 0 2
Живота си загубих в чакане - да се завърнеш.
Какви ли още загуби ще преживея?...

Под дъжда, на гроба ти цветя полагам.
Прощална вечер - път към старото начало.
И нищо ново няма да се случи.
Обичам - необичана заспивам.
Светкавица извежда ме от мрака
И ме вали, вали, вали....
Поглеждам към децата - малки са.
И още само мои. И те търсят, татко!
Всеки мъж избират за баща.
Неловко, но това е детската мечта.
И нищо странно няма да се случи.
Потеглям...
      Под дъжда.
          Към непознатото.

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??