12 мая 2011 г., 22:09

на С.

1.2K 0 1

... но нещо в мене се прекърши

непоправимо стана като смърт

дори не искам да довърша

започнатият с тебе път... 

ти беше като вдишване за мене

което май ще трябва да издишам

и образът ти в сенки притаен е

пронизва ме дори когато дишам

свирепи спомени белязват моя ден

и става все по-трудно да ги спирам

не искай повече от мен да съм до теб

това отдавна вече не ми стига...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много страст и премереност на думите!Хубаво!Само преглеждай за повторения.Използвай синоними при необходимост.Поздрав!Дано не съм досадил с забележките.Поетесите са горди.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...