... но нещо в мене се прекърши
непоправимо стана като смърт
дори не искам да довърша
започнатият с тебе път...
ти беше като вдишване за мене
което май ще трябва да издишам
и образът ти в сенки притаен е
пронизва ме дори когато дишам
свирепи спомени белязват моя ден
и става все по-трудно да ги спирам
не искай повече от мен да съм до теб
това отдавна вече не ми стига...
© Илиана Симеонова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
