на С.
... но нещо в мене се прекърши
непоправимо стана като смърт
дори не искам да довърша
започнатият с тебе път...
ти беше като вдишване за мене
което май ще трябва да издишам
и образът ти в сенки притаен е
пронизва ме дори когато дишам
свирепи спомени белязват моя ден
и става все по-трудно да ги спирам
не искай повече от мен да съм до теб
това отдавна вече не ми стига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Симеонова Всички права запазени
