22 июн. 2007 г., 12:59

На С.

732 0 4

Сега не те вълнува дали те мразя, нали?
а още помниш ли преди-
всяка моя лоша дума
бе като острие в гърдите ти.
Сега не те карам да плачеш, нали?
а още помниш ли преди-
в реликви се превръщаха
за теб усмивките ми.
Сега не те нараняват, нали?
а още помниш ли преди-
падаше на колене за вниманието ми.
Сега не искаш да си спомняш, нали?
Но не ще забравиш ти,
как любовта ти бе оръдие в ръцете ми,
как любовта до край те унижи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...