22.06.2007 г., 12:59

На С.

733 0 4

Сега не те вълнува дали те мразя, нали?
а още помниш ли преди-
всяка моя лоша дума
бе като острие в гърдите ти.
Сега не те карам да плачеш, нали?
а още помниш ли преди-
в реликви се превръщаха
за теб усмивките ми.
Сега не те нараняват, нали?
а още помниш ли преди-
падаше на колене за вниманието ми.
Сега не искаш да си спомняш, нали?
Но не ще забравиш ти,
как любовта ти бе оръдие в ръцете ми,
как любовта до край те унижи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...