Сега не те вълнува дали те мразя, нали?
а още помниш ли преди-
всяка моя лоша дума
бе като острие в гърдите ти.
Сега не те карам да плачеш, нали?
а още помниш ли преди-
в реликви се превръщаха
за теб усмивките ми.
Сега не те нараняват, нали?
а още помниш ли преди-
падаше на колене за вниманието ми.
Сега не искаш да си спомняш, нали?
Но не ще забравиш ти,
как любовта ти бе оръдие в ръцете ми,
как любовта до край те унижи.
© Таня Атанасова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
