17 мая 2019 г., 12:23

На себе си

1.4K 6 5

На себе си прости, че го обичаш!

Пусни спомените, разпилей мечтите...

Кажи сбогом без да се заричаш...

Вдигни глава и избърши очите!

 

Излей мъката си във единствен вик!

Пусни го да си тръгне...

Не се замисляй и за миг,

дали любовта ви ще се върне...

 

Не се лепи счупената обич!

И крилете не зарастват, не летят...

Ако сам не си дадеш надежда,

очите няма как да заблестят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Ив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вярно и много красиво изречено.
  • Поезията ти е красива.
    Много ми хареса!
  • Фреди,силно се надявам да си прав
  • Спомените не, но мечтите се променят и те поддържат.
  • Много вярно, но и трудно за изпълнение. Все пак, човек не бива да задържа отрицателни емоции в себе си, ако иска да продължи и да се чувства свободен. Поздравления, Мария!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...