May 17, 2019, 12:23 PM

На себе си

  Poetry » Other
1.4K 6 5

На себе си прости, че го обичаш!

Пусни спомените, разпилей мечтите...

Кажи сбогом без да се заричаш...

Вдигни глава и избърши очите!

 

Излей мъката си във единствен вик!

Пусни го да си тръгне...

Не се замисляй и за миг,

дали любовта ви ще се върне...

 

Не се лепи счупената обич!

И крилете не зарастват, не летят...

Ако сам не си дадеш надежда,

очите няма как да заблестят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Ив All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вярно и много красиво изречено.
  • Поезията ти е красива.
    Много ми хареса!
  • Фреди,силно се надявам да си прав
  • Спомените не, но мечтите се променят и те поддържат.
  • Много вярно, но и трудно за изпълнение. Все пак, човек не бива да задържа отрицателни емоции в себе си, ако иска да продължи и да се чувства свободен. Поздравления, Мария!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...