Пипи. (Мария Ив)
13 18

May 17, 2019, 12:23 PM

На себе си

Poetry » Other

1.4K 6 5

На себе си прости, че го обичаш!

Пусни спомените, разпилей мечтите...

Кажи сбогом без да се заричаш...

Вдигни глава и избърши очите!

Излей мъката си във единствен вик!

Пусни го да си тръгне...

Не се замисляй и за миг,

дали любовта ви ще се върне...

Не се лепи счупената обич!

И крилете не зарастват, не летят...

Ако сам не си дадеш надежда,

очите няма как да заблестят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lyr (Румен)

Вярно и много красиво изречено.

2020-08-06T13:13:32+03:00
Мартин84 (Мартин Иванов)

Поезията ти е красива.
Много ми хареса!

2019-06-18T15:09:01+03:00
Пипи. (Мария Ив)

Фреди,силно се надявам да си прав

2019-05-27T14:51:43+03:00
fredito (Фреди)

Спомените не, но мечтите се променят и те поддържат.

2019-05-27T14:49:15+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Много вярно, но и трудно за изпълнение. Все пак, човек не бива да задържа отрицателни емоции в себе си, ако иска да продължи и да се чувства свободен. Поздравления, Мария!

2019-05-17T12:51:43+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0