На къщата
мазилката се бели,
живял е някой там
преди,
улуци клюмнали,
глави навели,
проплакват всеки път,
щом завали.
Обезумяло,
злобни клони вее,
дървото
във градината отзад,
на покрива червеното
бледнее,
прозорците
потънали са в мрак.
Марина Йорданова
© Марина Йорданова Все права защищены