23 июн. 2006 г., 13:05

На "Щурците"

Поэзия

753 0 3

Ех, Маричков, Кирчо?...

Отвикнахме да търсим красотата,
забравихме и радост, и любов.
Едно на нула води суетата,
а нулата - безсмисленият, сух живот.

Защо се втурнахме с ръце напред,
принудени, в копнеж за светло Слънце
да тъпчем и да мачкаме навред,
да задушим едва покълналото зрънце.

Защо едва прогледнали очите ни,
едната дума от уста проронили,
безпаметни и слепи ще се питаме
къде натирихме и скрихме спомена.

Той, спомена, навярно ще възкръсне
и ще ни поведе напред, нагоре,
звездици милиард ще пръсне
над ПРОЗОРЕЦА СВЕТЪЛ, за нас отворен...

16.09.2000 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

liastovicata (Поли)

Поздрав за стиха Мери!
Интересно ми е кое е провокирало написването му!
Бъди щастлива и обичана

2006-06-23T23:13:42+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Мери,останах впечатлена!
Поздрав!

2006-06-23T16:49:08+03:00
dangon (Ия)

намирам стихотворението за интересно, а римата много ми харесва, също и идеята е добра! 6/6
Защо едва прогледнали очите ни,
едната дума от уста проронили,
безпаметни и слепи ще се питаме
къде натирихме и скрихме спомена - много е добро!

2006-06-23T16:12:03+03:00