Jun 23, 2006, 1:05 PM

На "Щурците"

  Poetry
759 0 3



Ех, Маричков, Кирчо?...


Отвикнахме да търсим красотата,
забравихме и радост, и любов.
Едно на нула води суетата,
а нулата - безсмисленият, сух живот.

Защо се втурнахме с ръце напред,
принудени, в копнеж за светло Слънце
да тъпчем и
да мачкаме навред,
да задушим едва покълналото зрънце.

Защо едва прогледнали очите ни,
едната дума от уста проронили,
безпаметни и слепи ще се питаме
къде натирихме и скрихме спомена.

Той, спомена, навярно ще възкръсне
и ще ни поведе напред, нагоре,
звездици милиард ще пръсне
над ПРОЗОРЕЦА СВЕТЪЛ, за нас отворен...

16.09.2000 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав за стиха Мери!
    Интересно ми е кое е провокирало написването му!
    Бъди щастлива и обичана
  • Мери,останах впечатлена!
    Поздрав!
  • намирам стихотворението за интересно, а римата много ми харесва, също и идеята е добра! 6/6
    Защо едва прогледнали очите ни,
    едната дума от уста проронили,
    безпаметни и слепи ще се питаме
    къде натирихме и скрихме спомена - много е добро!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...