Меричка (Мери Попинз)
718 2544
23.06.2006 г., 13:05 ч.

На "Щурците" 

  Поезия
558 0 3



Ех, Маричков, Кирчо?...

Отвикнахме да търсим красотата,
забравихме и радост, и любов.
Едно на нула води суетата,
а нулата - безсмисленият, сух живот.

Защо се втурнахме с ръце напред,
принудени, в копнеж за светло Слънце
да тъпчем и да мачкаме навред,
да задушим едва покълналото зрънце.

Защо едва прогледнали очите ни,
едната дума от уста проронили,
безпаметни и слепи ще се питаме
къде натирихме и скрихме спомена.

Той, спомена, навярно ще възкръсне
и ще ни поведе напред, нагоре,
звездици милиард ще пръсне
над ПРОЗОРЕЦА СВЕТЪЛ, за нас отворен...

16.09.2000 год.

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав за стиха Мери!
    Интересно ми е кое е провокирало написването му!
    Бъди щастлива и обичана
  • Мери,останах впечатлена!
    Поздрав!
  • намирам стихотворението за интересно, а римата много ми харесва, също и идеята е добра! 6/6
    Защо едва прогледнали очите ни,
    едната дума от уста проронили,
    безпаметни и слепи ще се питаме
    къде натирихме и скрихме спомена - много е добро!
Предложения
: ??:??