Не ме забравяй, мили сине,
спомняй си в нощите за мен...
и когато тежкото пристигне,
надявам се, спомнил си си мен.
Стара майка из дворове шета,
гледа старата бреза
и стара пейката до брезата,
играехте там като деца...
Дните бързо отминават, мили сине,
вече станал си баща,
гледаш рожбата си малка,
връщаш се във стари времена.
Гледаш стара снимка в стария албум,
колко много тостове, наздравици и шум,
гледаш, но сълза се стича,
защо е таз сълза...
можеби защото беше в някой друг живот това,
дните бързо отминават,
нямат знака стоп,
като снежен гълъб отлетяват,
преди да кажеш хоп...!
© Асен Иванов Все права защищены