На сина

Не ме забравяй, мили сине, 

спомняй си в нощите за мен...

и когато тежкото пристигне,

надявам се, спомнил си си мен.

Стара майка из дворове шета,

гледа старата бреза 

и стара пейката до брезата,

 играехте там като деца...

Дните бързо отминават, мили сине, 

вече станал си баща,

гледаш рожбата си малка,

връщаш се във стари времена.

Гледаш стара снимка в стария албум,

колко много тостове, наздравици и шум, 

гледаш, но сълза се стича,

защо е таз сълза...

можеби защото беше в някой друг живот това,

дните бързо отминават,

нямат знака стоп,

като снежен гълъб отлетяват,

преди да кажеш хоп...!