7 dic 2013, 19:11

На сина

  Poesía » Otra
557 0 0

Не ме забравяй, мили сине, 

спомняй си в нощите за мен...

и когато тежкото пристигне,

надявам се, спомнил си си мен.

Стара майка из дворове шета,

гледа старата бреза 

и стара пейката до брезата,

 играехте там като деца...

Дните бързо отминават, мили сине, 

вече станал си баща,

гледаш рожбата си малка,

връщаш се във стари времена.

Гледаш стара снимка в стария албум,

колко много тостове, наздравици и шум, 

гледаш, но сълза се стича,

защо е таз сълза...

можеби защото беше в някой друг живот това,

дните бързо отминават,

нямат знака стоп,

като снежен гълъб отлетяват,

преди да кажеш хоп...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...