25 нояб. 2010 г., 12:26

На сина ми

1K 1 4

 

Сладко,мъничко момче,

лекичко като перце,

мое бисерно зрънце.

Викне ли ме твоят глас,

аз при тебе съм завчас.

 

Хитър мамин малчуган,

палав, весел и засмян.

Думите ти всеки ден

дар небесен са за мен.

 

Твойто мургаво лице

нежно е като цветче,

твойто слабичко телце -

жилаво като дръвче.

 

Мъничката ти душа

чиста е като сълза.

Златното ти сърчице

ден и нощ все мен зове!

 

2003г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...