25 нояб. 2010 г., 12:26

На сина ми

1K 1 4

 

Сладко,мъничко момче,

лекичко като перце,

мое бисерно зрънце.

Викне ли ме твоят глас,

аз при тебе съм завчас.

 

Хитър мамин малчуган,

палав, весел и засмян.

Думите ти всеки ден

дар небесен са за мен.

 

Твойто мургаво лице

нежно е като цветче,

твойто слабичко телце -

жилаво като дръвче.

 

Мъничката ти душа

чиста е като сълза.

Златното ти сърчице

ден и нощ все мен зове!

 

2003г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...