25.11.2010 г., 12:26

На сина ми

1K 1 4

 

Сладко,мъничко момче,

лекичко като перце,

мое бисерно зрънце.

Викне ли ме твоят глас,

аз при тебе съм завчас.

 

Хитър мамин малчуган,

палав, весел и засмян.

Думите ти всеки ден

дар небесен са за мен.

 

Твойто мургаво лице

нежно е като цветче,

твойто слабичко телце -

жилаво като дръвче.

 

Мъничката ти душа

чиста е като сълза.

Златното ти сърчице

ден и нощ все мен зове!

 

2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...